Lending of e-books in EU – Advocate General opinion

ebook1The Advocate General of the European Court S ZPUNAR gave an opinion in Case C‑174/15 Vereniging Openbare Bibliotheken v Stichting Leenrecht. The case concerns the following:

There is a lively debate in several Member States, including the Netherlands, concerning the lending of electronic books by libraries. Further to a report commissioned by the Netherlands Ministry of Education, Culture and Science, it was concluded that the lending of electronic books did not fall within the scope of the exclusive lending right for the purposes of the provisions transposing Directive 2006/115 into Netherlands law. Consequently, the lending of electronic books by public libraries cannot benefit from the derogation provided for in Article 6(1) of that directive, which has also been transposed into Netherlands law. A draft law on libraries, based on that premiss, has been drawn up by the government.

However, the applicant in the main proceedings, Vereniging Openbare Bibliotheken (‘VOB’), an association of which every public library in the Netherlands is a member, does not concur with that view. It is persuaded that the relevant provisions of Netherlands law must also apply to digital lending. Consequently, it has instituted proceedings before the referring court against Stichting Leenrecht, a foundation entrusted with collecting the remuneration due to authors under the public lending derogation and the defendant in the main proceedings, for a declaratory judgment holding, in substance, first, that the lending of electronic books falls within the scope of the lending right, secondly, that the making available of electronic books for an unlimited period of time constitutes a sale for the purposes of the provisions governing the distribution right and, thirdly, that the lending of electronic books by public libraries against the payment to authors of a fair remuneration does not constitute copyright infringement.

VOB states that its action concerns lending under the system which the referring court describes as ‘one copy one user’. Under that system, the electronic books at a library’s disposal may be downloaded by a user for a lending period during which those books will not be accessible to other library users. At the end of the period, the book in question will automatically become unusable for the borrower in question and may then be borrowed by other users. VOB has also stated that it wishes to limit the scope of its action to ‘novels, collections of short stories, biographies, travelogues, children’s books and youth literature’.

The interveners in the main proceedings are Stichting Lira (‘Lira’), an organisation which collectively manages rights and represents the authors of literary works and Stichting Pictoright (‘Pictoright’), an organisation which collectively manages rights and represents the creators of visual artworks, both of which support the form of order sought by VOB, and Vereniging Nederlands Uitgeversverbond (‘NUV’), a publishers’ association, which supports the contrary view.

The Rechtbank Den Haag (District Court, The Hague, Netherlands) considers that its response to VOB’s application depends upon the interpretation of provisions of EU law and has referred the following questions to the Court of Justice for a preliminary ruling:

(1)  Are Articles 1(1), 2(1)(b) and 6(1) of Directive 2006/115 to be interpreted as meaning that “lending” within the meaning of those provisions includes the making available for use of copyright-protected novels, collections of short stories, biographies, travelogues, children’s books and youth literature, other than for direct or indirect economic or commercial advantage, by a publicly accessible establishment

–   by placing a digital copy (reproduction A) on the server of the establishment and enabling a user to reproduce that copy by downloading it onto his own computer (reproduction B),

–  in such a way that the copy made by the user when downloading (reproduction B) is no longer usable after the expiry of a given period, and

–   in such a way that other users cannot download the copy (reproduction A) onto their computers during that period?

(2)  If question 1 is answered in the affirmative, does Article 6 of Directive 2006/115 and/or any other provision of EU law preclude Member States from making the application of the restriction on the lending right referred to in Article 6 of Directive 2006/115 subject to the condition that the copy of the work made available by the establishment (reproduction A) has been put into circulation by a first sale or other transfer of ownership of that copy in the European Union by the rightholder or with his consent, within the meaning of Article 4(2) of Directive 2001/29?

(3)  If question 2 is answered in the negative, does Article 6 of Directive 2006/115 impose other requirements concerning the source of the copy (reproduction A) made available by the establishment, such as a requirement that the copy has been obtained from a legal source?

(4)  If question 2 is answered in the affirmative, is Article 4(2) of Directive 2001/29 to be interpreted as meaning that the “first sale or other transfer of ownership” of material referred to in that provision includes the making available for use, remotely by downloading, for an unlimited period, of a digital copy of copyright-protected novels, collections of short stories, biographies, travelogues, children’s books and youth literature?’

The Advocate’s opinion:

(1)  Article 1(1) of Directive 2006/115/EC of the European Parliament and of the Council of 12 December 2006 on rental right and lending right and on certain rights related to copyright in the field of intellectual property, read together with Article 2(1)(b) of that directive, is to be interpreted as meaning that the lending right enshrined in Article 1 includes the making available to the public of electronic books by libraries for a limited period of time. Member States that wish to introduce the derogation provided for in Article 6 of the same directive for the lending of electronic books must ensure that the way in which that lending is carried out is not in conflict with the normal exploitation of works and does not unreasonably prejudice the legitimate interests of authors.

(2)  Article 6(1) of Directive 2006/115 must be interpreted as not precluding Member States which have introduced the derogation provided for in that provision from requiring that electronic books which are lent under that derogation should first have been made available to the public by the rightholder or with his consent, provided that that limitation is not formulated in such a way as to restrict the scope of the derogation. That provision must be interpreted as applying solely to electronic books obtained from lawful sources.

KAATSU не може да бъде търговска марка в Европа – KAATSU can not be a trademark in Europe

Европейският съд излезе с решение по дело T-567/12. То касае опит на японската компания Kaatsu Japan Co. Ltd  да регистрира европейска марка KAATSU за класове 9, 10, 16, 28, 41 и 44.

OHIM отказва регистрацията на марката за следните стоки: 
Клас 9 Научни и учебни апарати и инструменти за измерване; предварително записани видеокасети, компактдискове (CD), лазерни дискове (СПД), цифрови многостранни дискове (DVD) и компютърен софтуер; части и принадлежности за всички горепосочени стоки;  
Клас 10: Хирургически, медицински и ветеринарни апарати и инструменти, ортопедични изделия; Апаратура за физическа подготовка за медицински цели; части и принадлежности за всички горепосочени стоки;  
Клас 16: “Хартия, картон и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; печатни материали; учебни материали (с изключение на апарати); части и принадлежности за всички горепосочени стоки;  
Клас 28: Гимнастически и спортни артикули, които не са включени в други класове; обучение и упражнения, оборудване за фитнес цели; части и принадлежности за всички горепосочени стоки;  
Клас 41: “Образование; предоставяне на обучение; развлечения; спортни и културни дейности; образователни услуги; осигуряване на семинари и работни срещи; обучение на инструктори в областта на физическото възпитание; квалификация на преподаватели в областта на физическото възпитание; предоставяне на информационни, съветнически и консултантски услуги във връзка с всички горепосочени услуги;  
Клас 44: Медицински услуги; ветеринарните услуги; хигиената и красотата грижи за хора или животни; предоставяне на медицинска информация; услуги физиотерапия; кинезитерапия услуги; предоставяне на информационни, съветнически и консултантски услуги във връзка с всички горепосочени услуги.
Отказът е обоснован с факта, че потребителите в Европа възприемат марката, като описателна за специфичен вид физически упражнения.
Европейският съд потвърждава това решение и отхвърля жалбата.  Заявената марка е свързана с метод за упражнение или техника, която предизвиква мускулна хипертрофия и увеличава мускулната сила по същество чрез прилагане на контролирано намаляване на притока на кръв към мускулите, упражнявани чрез компресиране на проксималната съдовата система и свързаните с нея области,. Заявената марка директно описва някои характеристики на предлаганите от заявителя стоки и услуги. Заявителят не е доказал придобита отличителност на марката в следствие на продължително използване.
информация на Marques Class 46.

English version
The European court ruled in Case T-567/12.  It refers to an attempt of the Japaneese company Kaatsu Japan Co. Ltd  to register an European trademark KAATSU for Classes9, 10, 16, 28, 41 and 44.
OHIM refused to register the mark for the following Classes:
Class 9: ‘Scientific, measuring and teaching apparatus and instruments; pre-recorded videotapes, compact disks (CDs), laser disks (LDs), digital versatile disks (DVDs) and computer software; parts and fittings for all the aforesaid goods’;    
Class 10: ‘Surgical, medical and veterinary apparatus and instruments, orthopaedic articles; apparatus for physical training for medical use; parts and fittings for all the aforesaid goods’; 
Class 16: ‘Paper, cardboard and goods made from these materials, not included in other classes; printed matter; instructional and teaching material (except apparatus); parts and fittings for all the aforesaid goods’;  Class 28: ‘Gymnastic and sporting articles not included in other classes; training and exercise equipment for fitness purposes; parts and fittings for all the aforesaid goods’;  
Class 41: ‘Education; providing of training; entertainment; sporting and cultural activities; educational services; providing seminars and workshops; training instructors in the field of physical training; qualification of instructors in the field of physical training; provision of information, advisory and consultancy services in relation to all of the aforesaid services’; 
Class 44: ‘Medical services; veterinary services; hygienic and beauty care for human beings or animals; providing medical information; physical therapy services; kinesitherapy services; provision of information, advisory and consultancy services in relation to all of the aforesaid services’.
The refusal is based on the fact that the consumers in Europe will perceive the mark as descriptive term for specific physical exercises.
The European court upheld this decision. The applied mark is connected a method for exercises or technique which induces muscle hypertrophy and increases muscle strength, essentially by applying a controlled reduction of blood flow to the muscles exercised by means of compressing the proximal vasculature and related areas. The aforementioned mark directly characterizes the relevant goods and services. The applicant was not provide any evidences for acquired secondary distinctiveness.

Порто или Супер Порто – сблъсък извън стадиона – Porto against Super Porto – a clash outside the stadium

Marques Class 46 съобщава за интересно дело касаещо марка на футболен клуб в Португалия. SILMODA подава заявка за португалска марка ‘SUPER PORTO’  за клас 25 – фланелки. Патентното ведомство на страната отказва регистрацията поради наличие на по-ранни сходни марки PORTO за същите стоки.
Решението е обжалвано. The Intellectual Property Court потвърждава решението на ведомството. Водещият елемент във всички марки е PORTO, а думата SUPER само усилва неговото възприемане от потребителите.
Решението е обжалвано пред the Lisbon Court of Appeal. Съдът отменя по-ранните решения и дава регистрация на марката. Според решението на съда марките трябва да се сравняват в тяхната цялост, а не единствено по един от елементите си. Освен това според съда думата PORTO не се свързва единствено с футболния клуб но и със самият град. Поради тези причини съдът изключва вероятността от объркване на потребителите.
Ще бъде интересно дали това решение ще бъде последно. В действителност подобни дела са интересни от гледна точка на сблъсъка между географското наименование и известността на съответната марка. В случая футболен клуб Порто е пълен доминант през последните 30 години в Португалия и чиято известност е разпространена далеч извън страната.

English version
Marques Class 46 reports about an interesting case concerning the brand of a football club in Portugal. SILMODA applied for Portuguese trademark ‘SUPER PORTO’ in  Class 25 shirts. The Patent Office refused registration because of earlier similar marks for the same goods.  
The decision was appealed. The Intellectual Property Court upheld the decision of the office. The leading element in all marks is PORTO, and the word SUPER only enhances its consumer perception.
The decision was appealed to the Lisbon Court of Appeal. The Court annulled the earlier decisions and allows registration of the mark. According to  the Court all signs should have been compared as a whole, and not merely by one of thier elements. Moreover, according to the Court PORTO word is not uniquely associated with the football club but with the city itself. For these reasons, the Court excluded the likelihood of consumer confusion.
It will be interesting whether this decision will be last. In fact, similar cases are interesting in terms of the clash between the geographical name and the reputation of relevant mark.
In this case Porto football club has dominated over the last 30 years in Portugal and its fame spread far beyond the country.

Кога и как интернет доставчиците да блокират достъп до нелегално съдържание? – решение на Европейския съд – When and how ISPs can block access to illegal content? – A decision of the European Court

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑314/12  UPC Telekabel Wien GmbH срещу  Constantin Film Verleih GmbH, Wega Filmproduktionsgesellschaft mbH. 
Делото касае следното:
 Като установяват, че без тяхното съгласие уебсайт предлага изтегляне или гледане под формата на „стрийминг“ на някои произведени от тях филми, Constantin Film и Wega, две дружества в областта на филмопроизводството, сезират съда по реда на обезпечителното производство с цел да бъде издадена на основание член 81, параграф 1a от UrhG съдебна забрана, с която да се задължи UPC Telekabel, доставчик на достъп до интернет, да блокира достъпа на клиентите си до въпросния уебсайт, тъй като без тяхно съгласие този сайт предоставя на публично разположение кинематографични произведения, върху които те притежават право, сродно на авторското право.
12      С определение от 13 май 2011 г. Handelsgericht Wien (Австрия) налага забрана на UPC Telekabel да предоставя на клиентите си достъп до спорния уебсайт, като тази забрана следва по-конкретно да бъде осъществена чрез блокиране на името на домейна и актуалния IP адрес („интернет протокол“) на този сайт, както и всички други негови IP адреси, които може да са известни на това дружество.
13      През юни 2011 г. след намесата на германските полицейски органи срещу неговите оператори спорният уебсайт преустановява дейността си.
14      С определение от 27 октомври 2011 г. Oberlandesgericht Wien [Виенски висш областен съд] (Австрия) като апелативна инстанция изменя частично определението на първоинстанционния съд, тъй като той неправилно е посочил мерките, които UPC Telekabel трябва да приложи, за да се блокира спорният уебсайт и по този начин да се изпълни разпореждането за съдебна забрана. За да стигне до този извод, Oberlandesgericht Wien преценява, че член 81, параграф 1a от UrhG трябва да бъде тълкуван с оглед на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29. След това той приема, че като осигурява достъп на клиентите си до неправомерно поставено онлайн съдържание, UPC Telekabel трябва да бъде разглеждано като посредник, чиито услуги са били използвани за нарушаване на право, сродно на авторското право, така че Constantin Film и Wega имат право да поискат срещу това дружество да се постанови съдебна забрана. Що се отнася обаче до закрилата на авторското право, Oberlandesgericht Wien приема, че UPC Telekabel може да бъде принудено, чрез налагане на задължение за резултат, единствено да забрани на клиентите си достъп до спорния уебсайт, но то трябва да разполага със свобода на избор относно средствата, с които да осигури изпълнението.
15      UPC Telekabel подава ревизионна жалба пред Oberster Gerichtshof [Върховен съд] (Австрия).
16      В подкрепа на жалбата си UPC Telekabel изтъква по-специално, че услугите му не могат да бъдат считани за използвани за нарушаване на авторското право или на сродно на него право по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29, тъй като не е поддържал никакви търговски отношения с операторите на спорния уебсайт и не е установено, че собствените му клиенти са действали неправомерно. При всички случаи UPC Telekabel поддържа, че различните мерки за блокиране, които биха могли да се приложат, могат да бъдат технически заобиколени, а някои от тях са прекомерно скъпи.
17      При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)      Трябва ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 […] да се тълкува в смисъл, че лицето, което без съгласието на носителя на авторските права предоставя закриляни обекти на разположение в интернет [по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 2001/29], използва услугите на [интернет] доставчика на лицата, които посещават тези обекти?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
2)      Следва ли да се приеме, че възпроизвеждането за лично ползване [по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29] и възпроизвеждането с преходен или инцидентен характер [по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29] са допустими само когато използваният за тази цел екземпляр на произведението е правомерно възпроизведен, разпространен или предоставен на публично разположение?
Ако отговорът на първия или на втория въпрос е утвърдителен и съответно следва да се наложи съдебна забрана на [интернет] доставчика на основание член 8, параграф 3 от Директива 2001/29:
3)      Съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с изискването за претегляне на основните права на заинтересованите лица, на [интернет] доставчика съвсем общо (т.е. без да се посочват конкретни мерки) да се забрани да осигурява на своите клиенти достъп до даден уебсайт, доколкото чрез него се предоставя на разположение съдържание изключително или поне в преобладаваща степен без съгласието на носителите на авторските права, ако интернет доставчикът може да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушаването на тази забрана, като докаже, че е предприел всички разумни мерки?
При отрицателен отговор на третия въпрос:
4)      Съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с изискването за претегляне на основните права на заинтересованите лица, да се изисква от [интернет] доставчика да предприеме конкретни мерки, за да затрудни достъпа на клиентите си до уебсайт, чието съдържание е неправомерно предоставено на разположение, ако тези мерки налагат немалки разходи, а същевременно могат лесно да бъдат заобиколени без специални технически познания?“.
Решението на съда:
1)      Член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което предоставя закриляни обекти на публично разположение в уебсайт без съгласието на носителя на авторските права, по смисъла на член 3, параграф 2 от тази директива, използва услугите на интернет доставчика на лицата, които получават достъп до тези обекти, който от своя страна трябва да се счита за посредник по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29.
2)      Основните права, признати от правото на Съюза, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат да се забранява чрез прието от съда разпореждане на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, който поставя онлайн закриляни обекти без съгласието на носителите на права, когато в това разпореждане не се уточнява какви мерки трябва да предприеме доставчикът на достъп, и когато последният може да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушение на това разпореждане, като докаже, че е предприел всички разумни мерки, при условие обаче, че от една страна, предприетите мерки не лишават неоснователно потребителите на интернет от възможността правомерно да имат достъп до предоставената информация и от друга страна, тези мерки имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на правото върху интелектуална собственост, което следва да се провери от националните органи и юрисдикции.
English version
The European Court issued a judgment in Case C-314/12 UPC Telekabel Wien GmbH vs. Constantin Film Verleih GmbH, Wega Filmproduktionsgesellschaft mbH.

The case concerns the following:

 Having established that a website was offering, without their agreement, either a download or ‘streaming’ of some of the films which they had produced, Constantin Film and Wega, two film production companies, referred the matter to the court responsible for hearing applications for interim measures with a view to obtaining, on the basis of Article 81(1a) of the UrhG, an order enjoining UPC Telekabel, an internet service provider, to block the access of its customers to the website at issue, inasmuch as that site makes available to the public, without their consent, cinematographic works over which they hold a right related to copyright.
12      By order of 13 May 2011, the Handelsgericht Wien (Commercial Court, Vienna) (Austria) prohibited UPC Telekabel from providing its customers with access to the website at issue; that prohibition was to be carried out in particular by blocking that site’s domain name and current IP (‘Internet Protocol’) address and any other IP address of that site of which UPC Telekabel might be aware.
13      In June 2011, the website at issue ceased its activity following an action of the German police forces against its operators.
14      By order of 27 October 2011, the Oberlandesgericht Wien (Higher Regional Court, Vienna) (Austria), as an appeal court, partially reversed the order of the court of first instance in so far as it had wrongly specified the means that UPC Telekabel had to introduce in order to block the website at issue and thus execute the injunction. In order to reach that conclusion, the Oberlandesgericht Wien first of all held that Article 81(1a) of the UrhG must be interpreted in the light of Article 8(3) of Directive 2001/29. It then held that, by giving its customers access to content illegally placed online, UPC Telekabel had to be regarded as an intermediary whose services were used to infringe a right related to copyright, with the result that Constantin Film and Wega were entitled to request that an injunction be issued against UPC Telekabel. However, as regards the protection of copyright, the Oberlandesgericht Wien held that UPC Telekabel could only be required, in the form of an obligation to achieve a particular result, to forbid its customers access to the website at issue, but that it had to remain free to decide the means to be used.
15      UPC Telekabel appealed on a point of law to the Oberster Gerichtshof (Supreme Court) (Austria).
16      In support of its appeal, UPC Telekabel submits inter alia that its services could not be considered to be used to infringe a copyright or related right within the meaning of Article 8(3) of Directive 2001/29 because it did not have any business relationship with the operators of the website at issue and it was not established that its own customers acted unlawfully. In any event, UPC Telekabel claims that the various blocking measures which may be introduced can all be technically circumvented and that some of them are excessively costly.
17      In those circumstances, the Oberster Gerichtshof decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court of Justice for a preliminary ruling:
‘1.      Is Article 8(3) of Directive 2001/29 … to be interpreted as meaning that a person who makes protected subject-matter available on the internet without the rightholder’s consent [for the purpose of Article 3(2) of Directive 2001/29] is using the services of the [internet] access providers of persons seeking access to that protected subject-matter?
      If the answer to the first question is in the negative:
2.      Are reproduction for private use [within the meaning of Article 5(2)(b) of Directive 2001/29] and transient and incidental reproduction [within the meaning of Article 5(1) of Directive 2001/29] permissible only if the original of the reproduction was lawfully reproduced, distributed or made available to the public?
If the answer to the first question or the second question is in the affirmative and an injunction is therefore to be issued against the user’s [internet] access provider in accordance with Article 8(3) of [Directive 2001/29]:
3.      Is it compatible with Union law, in particular with the necessary balance between the parties’ fundamental rights, to prohibit in general terms an [internet] access provider from allowing its customers access to a certain website (thus without ordering specific measures) as long as the material available on that website is provided exclusively or predominantly without the rightholder’s consent, if the access provider can avoid incurring coercive penalties for breach of the prohibition by showing that it had nevertheless taken all reasonable measures?
If the answer to the third question is in the negative:
4.      Is it compatible with Union law, in particular with the necessary balance between the parties’ fundamental rights, to require an [internet] access provider to take specific measures to make it more difficult for its customers to access a website containing material that is made available unlawfully if those measures require not inconsiderable costs and can easily be circumvented without any special technical knowledge?’
The Court’s decision:
1. Article 8(3) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society must be interpreted as meaning that a person who makes protected subject-matter available to the public on a website without the agreement of the rightholder, for the purpose of Article 3(2) of that directive, is using the services of the internet service provider of the persons accessing that subject-matter, which must be regarded as an intermediary within the meaning of Article 8(3) of Directive 2001/29.
2. The fundamental rights recognised by EU law must be interpreted as not precluding a court injunction prohibiting an internet service provider from allowing its customers access to a website placing protected subject-matter online without the agreement of the rightholders when that injunction does not specify the measures which that access provider must take and when that access provider can avoid incurring coercive penalties for breach of that injunction by showing that it has taken all reasonable measures, provided that (i) the measures taken do not unnecessarily deprive internet users of the possibility of lawfully accessing the information available and (ii) that those measures have the effect of preventing unauthorised access to the protected subject-matter or, at least, of making it difficult to achieve and of seriously discouraging internet users who are using the services of the addressee of that injunction from accessing the subject-matter that has been made available to them in breach of the intellectual property right, that being a matter for the national authorities and courts to establish.

Известни личности, културно наследство и търговски марки в Германия – Famous persons, cultural heritage and trademarks in Germany

Федералният патентен съд на Германия излезе с интересно решение по делото “Annette von Droste zu Hülshoff Stiftung”, касаещо регистрация на име на известна личност, чието творчество се счита за национално културно наследство в Германия.
Според съда самият факт, че Annette von Droste- Hülshoff е една от най-известните поетеси в страната не оправдава отказа на Патентното ведомство да регистрира марка Hülshoff  на основание обществен интерес от свободното използване на името.
Въпреки това регистрацията на такива имена може да бъде отказвана, когато стоките и услугите за които се отнася марката са свързани със дейността на съответната личност или нейното творчество.
Повече информация може да откриете тук.
информация на Marques Class 46.

English version
The German Federal Patent Court has come up with an interesting decision to the case “Annette von Droste zu Hülshoff Stiftung”, which refer to the registration of the name of a famous person whose work is considered as a national cultural heritage in Germany.
According to the court the mere fact that Annette von Droste-Hülshoff is one of the most famous poets in the country does not justify the refusal of the Patent Office to register the mark Hülshoff on grounds of public interest in the free use of the name.
However, the registration of such names could be denied when the goods and services for which the mark is applied can associated with the activities or work of that famous person.
More information can be found here.
information Marques Class 46.